апостол – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на апостол
Ученик на Христос – в християнството — един от дванадесетте ученици на Иисус Христос, изпратени да проповядват евангелието по света.
2. Значение на апостол
Разпространител на учение – човек, който ревностно проповядва и разпространява дадена идея, учение или кауза.
3. Значение на апостол
Борец за свобода – в българския контекст — национален герой и борец за освобождението, особено Васил Левски — Апостолът на свободата.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Апостол е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът (апостолът) и кратък член -а (апостола). в множествено число приема формата апостоли. думата произлиза от гръцкото apostolos, което означава „изпратеник“. образува прилагателното апостолски и съществителното апостолство.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Апостол се употребява в религиозния, книжовния и публицистичния стил. в религиозен контекст се отнася до учениците на Христос. в българската национална история е свързано с Васил Левски. в преносна употреба описва ревностен проповедник на идея. думата носи тържествен стилистичен оттенък и изразява уважение и възхищение.
Семантична характеристика
Апостол изразява понятието за посланик, натоварен с мисия да разпространява учение. семантично е свързано с идеите за проповядване, мисия и саможертва. в религиозния контекст апостолите са основоположниците на християнската църква. в българската култура думата е неразривно свързана с националноосвободителното движение. носи изключително положителна конотация.
Типични словосъчетания
Апостол се среща в следните типични словосъчетания и фрази: