апокриф – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на апокриф
Неканонично религиозно съчинение – текст с религиозно съдържание, който не е включен в официалния канон на Библията, но съдържа легенди и предания за библейски лица.
2. Значение на апокриф
Недостоверен текст – произведение с неустановен или съмнителен произход, чиято автентичност е оспорвана.
3. Значение на апокриф
Средновековно литературно произведение – важен жанр в старобългарската и средновековната литература, разпространяващ неканонични религиозни истории.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Апокриф е съществително име от мъжки род, членувано „апокрифът“ (пълен член) и „апокрифа“ (кратък член). множественото число е „апокрифи“, а членуваната форма — „апокрифите“. думата произлиза от гръцкото „ἀπόκρυφος“ (скрит, таен) и е навлязла в българския език чрез църковнославянски. образува производни като „апокрифен“, „апокрифност“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Апокриф се употребява предимно в книжовния и научния стил на българския език. думата е специализиран термин в богословието и литературознанието. в разговорната реч се среща рядко. носи конотации на тайнственост, древност и недостоверност. в българската литературна история апокрифите са важна част от средновековната книжнина.
Семантична характеристика
Апокриф семантично обозначава текст, който стои извън официалния канон. думата се свързва с идеите за тайна, скритост и неканоничност. семантичното поле включва понятия като канон, ерес, предание и легенда. в по-широк смисъл може да означава всеки текст с неустановена автентичност.
Типични словосъчетания
Апокриф се среща в следните типични словосъчетания и фрази: