аподжиатура – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на аподжиатура
Музикално украшение – Музикално украшение, при което допълнителна нота се поставя пред основната и отнема част от нейната стойност, като се свързва плавно с нея.
2. Значение на аподжиатура
Дълга аподжиатура – Вид аподжиатура, при която допълнителната нота отнема половината или повече от стойността на основната нота и се изпълнява с акцент.
3. Значение на аподжиатура
Кратка аподжиатура – Вид аподжиатура (наричана също ачакатура), при която допълнителната нота се изпълнява много бързо и не отнема значителна стойност от основната нота.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Аподжиатура е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е „аподжиатурата“. Множественото число е „аподжиатури“, а членуваната форма — „аподжиатурите“. Думата завършва на -а и се скланя по правилата на първо склонение на съществителните от женски род. Думата е многосрична и има ударение върху предпоследната сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Аподжиатура е специализиран музикален термин, който се употребява предимно в професионалната музикална среда и в музикалното образование. Произхожда от италианското „appoggiatura“ — подпиране, от глагола „appoggiare“ — подпирам се. В нотния запис се обозначава с малка нота пред основната. Аподжиатурата е характерно украшение за бароковата и класическата музика. В разговорната реч практически не се среща.
Семантична характеристика
Аподжиатура е термин с много тясно семантично поле, ограничено до музикалната орнаментика. Означава украшение, при което допълнителен тон „се подпира“ на основния, създавайки кратко напрежение и последващо разрешение. Семантично е свързана с понятия като „украшение“, „подпиране“ и „предхождане“. Конотацията е неутрална. Аподжиатурата създава ефект на емоционално напрежение и изразителност в музикалното изпълнение.
Типични словосъчетания
Аподжиатура се среща в следните типични словосъчетания и фрази: