антена — Български тълковен речник


антена

съществително име, женски род • мн.ч. антени

Определения

  1. Чифтосан подвижен израстък на главата на насекоми и ракообразни, служещ за осезание и обоняние.
  2. Устройство за приемане или излъчване на електромагнитни вълни.
  3. В преносен смисъл — усет, интуиция за долавяне на промени или опасности.

Граматика

женски род, първо склонение; членувана форма: антената; множествено число: антени; умалително: антенка.

Употреба

в зоологията означава сетивен придатък при членестоноги, а в техниката — устройство за радио- и телевизионен сигнал; в разговорната реч се използва преносно за интуиция.

Семантика

значението обединява идеята за улавяне на сигнали — както физически при животните, така и технически при устройствата, и метафорично при човешкия усет.

Примери

  • Пчелата използва антените си, за да открива цветен нектар.
  • Раците опипват околната среда с дългите си антени.
  • Пеперудата насочи антени напред и долови миризмата на цвете.
  • Антените на скакалеца трепнаха при най-малкото движение на въздуха.

Синоними

пипало
мустаче
сетивен придатък
усойка
щупалце