анафора – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на анафора
В литературата – стилистична фигура, при която една и съща дума или група думи се повтаря в началото на последователни стихове, изречения или строфи.
2. Значение на анафора
В реториката – похват за емоционално подсилване на речта чрез нарочно повтаряне на начални елементи.
3. Значение на анафора
В лингвистиката – препратка към по-рано споменат елемент в текста чрез местоимение или друга заместваща дума.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Анафора е съществително име от женски род, което се членува с определителен член -та. множественото число е анафори. думата произхожда от гръцкото anaphora, което означава повторение, пренасяне. тя принадлежи към специализираната терминология на литературознанието и лингвистиката.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Анафора се употребява предимно в научния и книжовния стил. думата е основен термин при анализ на стилистичните фигури в поезията и прозата. в литературния анализ анафората се разглежда като средство за ритмична организация и емоционално натрупване. в разговорната реч думата се среща рядко поради специализирания си характер.
Семантична характеристика
Анафора принадлежи към семантичното поле на повторението и подсилването. думата предполага нарочно повтаряне на начални елементи за постигане на определен ефект. анафората създава ритмичност и усилва емоционалното въздействие на текста. семантично е свързана с понятията епифора, рефрен и повторение.
Типични словосъчетания
Анафора се среща в следните типични словосъчетания и фрази: