активност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на активност
осн. – Свойство на човек, група или система да действа, работи или се проявява енергично; „висока активност“, „обществена активност“, „умствена активност“
2. Значение на активност
осн. – Степен на участие и ангажираност в дадена дейност или процес; „избирателна активност“, „творческа активност“, „активност на членовете“
3. Значение на активност
спец. – Степен на проявление, действие или въздействие на физично, химично или биологично явление; „слънчева активност“, „сеизмична активност“, „химична активност“
4. Значение на активност
мед. – Състояние на организма или орган, характеризиращо се с усилено функциониране или протичане на процес; „мозъчна активност“, „двигателна активност“, „възпалителна активност“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Активност съществително нарицателно име от женски род, отвлечено, единствено число. Членува се с нечленувана форма активност и с определителен член активността; формата не променя ударението. Множественото число активности се употребява главно в специализирани контексти, когато се разграничават отделни прояви или видове дейност. Думата е образувана от прилагателното активен с наставката -ост и назовава абстрактно качество или състояние. Производни и сродни форми са активен, активно, активизирам, активизация, активизиране, активист и активностен. Прилагателното активен произлиза от латинското activus чрез европейската научна и книжовна лексика.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Активност употребява се в общоупотребимата реч, публицистиката, администрацията, науката, медицината, спорта и образованието. Стилово е неутрална книжовна дума, предпочитана при назоваване на степен, интензивност или участие. В обществения и политическия език се говори за гражданска, обществена и избирателна активност. В работна среда думата описва активността на служители, екипи или потребители. В научни текстове се съчетава с термини за мозъчни, ензимни, слънчеви и сеизмични процеси. Често се използва с количествени или оценъчни определения като висока, ниска, засилена, намалена и повишена.
Семантична характеристика
Активност семантично принадлежи към полето на действието, участието, енергията и проявлението. Ядрото на значението е степента, в която човек, група, орган, система или природен процес действа и оказва въздействие. Думата може да назовава както вътрешно свойство, така и наблюдавано поведение или измерима интензивност. Конотациите обикновено са положителни, когато активността се свързва с жизненост, инициативност и ангажираност, но могат да бъдат неутрални или тревожни в медицински и природонаучен контекст. Значението се уточнява от определенията обществена, мозъчна, химична, слънчева или избирателна.
Типични словосъчетания
Активност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: