акомпанимент – Значение на думата в българския речник

съществително име, мъжки род
акомпанимѐнт

Какво означава?

1. Значение на акомпанимент

Муз. – Музикален съпровод, който подкрепя и допълва солиста или водещата мелодия.

2. Значение на акомпанимент

Муз. – Инструменталната партия, която осигурява хармоничната и ритмичната основа на музикалното произведение.

3. Значение на акомпанимент

Прен. – Нещо, което съпътства и допълва основно действие, събитие или явление.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Акомпанимент е съществително име от мъжки род, единствено число. Членуваната форма е акомпаниментът (пълен член) и акомпанимента (кратък член). Множественото число е акомпанименти. Думата произлиза от италианското accompagnamento. Образува производни: акомпанирам (глагол), акомпаниатор (съществително).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Акомпанимент се употребява като музикален термин за означаване на съпроводна партия. Среща се в партитури, концертни програми, рецензии и учебници. Думата е чуждица с широко разпространение в българския музикален дискурс. Българският еквивалент е съпровод, но акомпанимент се използва по-често в професионалните среди.

Семантична характеристика

Акомпанимент семантично означава музикален съпровод, който е подчинен на основната мелодия и изпълнява поддържаща функция. Той осигурява хармоничната рамка, ритмичния пулс и тембровото обогатяване на солистичната партия. Акомпаниментът е основен елемент на хомофонната музикална фактура.

Типични словосъчетания

Акомпанимент се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Певецът пее с акомпанимент на китара.

Акомпаниментът на пианото е деликатен и ненатрапчив.

Оркестровият акомпанимент подкрепя солиста в концерта.

Добрият акомпаниатор следва солиста, без да го задушава.