акламация – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на „акламация“
Съществително име – одобрение или похвала, изразени с възклицания и ръкопляскане
2. Значение на „акламация“
Съществително име – бурно проявление на одобрение от публика
3. Значение на „акламация“
Съществително име – гласуване чрез възклицания вместо тайно гласуване
4. Значение на „акламация“
Съществително име – публично изразяване на въодушевление и подкрепа
Граматична характеристика
Морфологични особености
Акламация е съществително име от женски род. Променя се по число и се членува според правилата за съществителните имена от женски род на „-ция“. Като съществително от женски род, образува форми за единствено и множествено число: „акламация“, „акламации“. При членуване получава окончания според позицията в изречението – акламацията, акламациите.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Акламация е термин с 4 основни значения в българския език. Това показва употребата ѝ в различни контексти – от политически до културни. Използва се предимно в официални и тържествени ситуации, където се изразява колективно одобрение. В изречението може да изпълнява функция на подлог, допълнение или обстоятелство в зависимост от контекста. Участва в словосъчетания с глаголи като получава, предизвиква, среща според синтактичната си роля.
Семантична характеристика
Акламация участва в семантичното поле на обществените и политическите отношения в българския език. Освен основното си значение за одобрение, думата се свързва с понятията за демокрация и публично мнение. Семантичните връзки включват концепции за колективност, одобрение и публично изразяване на становища. Думата има богата синонимика с 10 близки по значение думи, което показва важността на това понятие. Това демонстрира семантичната плътност на лексикалния участък, свързан с обществените прояви.
Типични словосъчетания
Акламация се среща в следните типични словосъчетания и фрази: