агресор – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Агресор съществително нарицателно име от мъжки род, одушевено. Членува се с пълен определителен член -ът (агресорът) и кратък член -а (агресора). Множественото число е агресори с членувана форма агресорите. Има и звателна форма агресоре. Думата е заемка от латинското aggressor (от aggredior „нападам, настъпвам срещу“), навлязла в българския език чрез международната лексика. Българските съществителни не се скланят по падежи, а се изменят само по число и определеност.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Агресор употребява се предимно в политически, правни и медийни контексти за обозначаване на държави или сили в международни конфликти. В разговорния език се среща при описание на лични конфликти или агресивно поведение. Уместна е в книжовния и публичния регистър, но рядко в ежедневната неформална реч. Често присъства в съчетания като „държава агресор“, „военен агресор“ и „първият агресор“.

Семантична характеристика

Агресор семантично принадлежи към полето на нападението, враждебността и инициирането на конфликт, с подчертано негативни конотации на виновност и осъждане. Асоциира се с военни действия, международно право и психология на агресията. В преносен смисъл означава всеки провокатор или подбудител на конфликт, често с културни препратки към исторически войни и завоевания. Думата носи ясно изразена морална оценка — агресорът е този, който започва, нарушава мира и носи отговорност.

Типични словосъчетания

Агресор се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними