афазия – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на афазия
мед. – загуба или увреждане на способността за говорене или разбиране на речта, причинена от увреждане на мозъчните езикови центрове
2. Значение на афазия
мед. – моторна афазия – нарушена способност за говорене при запазено разбиране на чуждата реч
3. Значение на афазия
мед. – сензорна афазия – загуба на способността да се разбира значението на думите при запазен слух
4. Значение на афазия
мед. – синтаксична афазия – неспособност да се подреждат думите в последователност
5. Значение на афазия
мед. – аномична афазия – затруднение в намирането на правилни думи или имена при добро разбиране и изговаряне
Граматична характеристика
Морфологични особености
Афазия афазия е съществително име от женски род, включено в тип 47 по класификацията на българските съществителни имена. образува се ед.ч. без окончание, мн.ч. – афазѝи, с ударение върху втория сричник. допуска членуване: афазѝята, афазиите, и образува производни като афазиен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Афазия употребява се предимно в медицински, логопедични и неврологични контексти за описание на езикови нарушения след инсулт, травма или тумор. уместна е в научни текстове, статии и консултации със специалисти, като обхваща формални и професионални регистри. рядко се среща в разговорния език поради терминологичния си характер.
Семантична характеристика
Афазия свързана е с семантичното поле на неврологията и езикознанието, обозначавайки разпад на езиковите функции поради мозъчни увреждания. носи конотации на сериозно заболяване, често асоциирано с инсулт, и подчертава загубата на комуникация. в преносен смисъл може да се използва за метафорично описание на комуникативни затруднения, макар и рядко.
Типични словосъчетания
Афазия се среща в следните типични словосъчетания и фрази: