монашество – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на монашество
осн. – Особен начин на религиозен живот, при който човек се посвещава на молитва, духовно усъвършенстване и служение на Бога, обикновено в манастир; „приема монашество“, „живее в монашество“, „отдава се на монашество“
2. Значение на монашество
осн. – Съвкупност от монаси и монахини като религиозна общност или съсловие; „източното монашество“, „православното монашество“, „монашеството запазва традицията“
3. Значение на монашество
ист. – Исторически установена форма на християнска аскеза и църковна организация, основана върху обети за целомъдрие, послушание и нестяжание; „ранното монашество“, „средновековното монашество“, „развитието на монашеството“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Монашество съществително нарицателно име от среден род, отвлечено, единствено число. Употребява се предимно в единствено число и обикновено не образува множествено число, тъй като назовава начин на живот, учение или съвкупност. Членува се с пълен определителен член -то: монашеството. Думата е образувана от монах с наставката -ество; сродна е с манастир и монашески. Произходът ѝ е свързан с църковнославянската и старобългарската книжовна лексика, възприела гръцки християнски термини. Производни и сродни форми са монах, монахиня, монашески, монашескиня, манастирски и монашеско житие. В книжовната употреба думата назовава както лично призвание, така и обществено-религиозна институция.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Монашество употребява се главно в религиозни, църковно-исторически, богословски и културно-исторически текстове. Думата е книжовна и стилистично маркирана, като се среща в съчетания за православната и католическата традиция, за манастирския живот и за духовните обети. Използва се при описание на личен избор: човек приема, посвещава се или се оттегля в монашество. Среща се и в научни изследвания за средновековната история, църковната организация, книжовните школи и ролята на манастирите. В публицистиката може да назовава общественото значение на монасите като духовна общност. В разговорната реч е по-рядка.
Семантична характеристика
Монашество семантично принадлежи към полето на религията, духовния живот и аскезата. Ядрото на значението е доброволното посвещаване на Бога чрез отделяне от светския начин на живот, молитва, самоограничение и подчинение на духовни правила. Думата носи предимно книжовни, църковни и тържествени конотации, свързани със смирение, святост, самодисциплина и духовен подвиг. В исторически контекст тя обозначава и институция, оказала влияние върху образованието, книжнината и културата. В по-широк преносен контекст може да внушава краен отказ от светски удоволствия, но основната ѝ употреба остава религиозна и терминологично установена.
Типични словосъчетания
Монашество се среща в следните типични словосъчетания и фрази: