измервател – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на измервател
осн. – Уред или инструмент, предназначен за измерване на определена физична величина; „измервател на температурата“, „измервател на налягането“, „електронен измервател“
2. Значение на измервател
спец. – Техническо средство с определени метрологични характеристики, чрез което се получават, възпроизвеждат или съхраняват стойности на физични величини; „прецизен измервател“, „еталонен измервател“, „измервател с цифров дисплей“
3. Значение на измервател
прен. – Критерий или показател, чрез който се определя степента, качеството или състоянието на нещо; „измервател на ефективността“, „измервател на риска“, „важен измервател на успеха“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Измервател съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ят (измервателят) и кратък член -я (измервателя). Множественото число е измерватели, а членната форма е измервателите. Думата е образувана в българския език от глагола измервам чрез наставката -тел, която назовава средство или лице, свързано с действието. Съществуват производни и сродни форми измерване, измервателен, измервателна, измервателно и измервателни. В специализираната употреба се среща като общо название за различни уреди, но конкретният вид обикновено се уточнява с определение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Измервател употребява се предимно в технически, научен, производствен и професионален контекст. Думата е стилистично неутрална, но по-често се среща в ръководства, стандарти, каталози, лабораторни описания и текстове за контрол на качеството. Обикновено се съчетава с название на измерваната величина или с прилагателни, които посочват точност, начин на работа и предназначение. В ежедневната реч често се предпочитат конкретни названия като термометър, волтметър или кантар. Преносната употреба се среща в икономически, управленски и аналитични текстове, където измервателят е показател за резултат, риск или ефективност. Думата назовава най-често средство, а не оператор.
Семантична характеристика
Измервател семантично принадлежи към полето на измерването, техническите средства и количественото определяне. Ядрото на значението е предмет или средство, което установява стойността на дадена величина чрез определена мерна процедура. Думата обикновено има неутрални и професионални конотации и насочва към точност, сравнимост и контрол. В технически контекст назовава конкретен апарат, а в преносна употреба може да означава показател или критерий за оценка. Значението се разширява според измерваното — температура, налягане, напрежение, разстояние, ефективност или риск — но винаги се запазва идеята за определяне и проверка.
Типични словосъчетания
Измервател се среща в следните типични словосъчетания и фрази: