изложение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на изложение
осн. – Последователно и систематично представяне на мисли, факти или събития в устна или писмена форма — „ясно изложение“, „изложение на фактите“
2. Значение на изложение
образ. – Вид писмена работа в училище, при която ученикът преразказва или представя текст — „писмено изложение“, „изложение по литература“
3. Значение на изложение
юрид. – Писмен документ, в който се излагат обстоятелства, искания или аргументи — „изложение до министъра“, „мотивирано изложение“
4. Значение на изложение
ик. – Изложба на стоки и постижения, панаир — „международно изложение“, „Световното изложение“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Изложение съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -то (изложението). Множественото число е изложения с членна форма изложенията. Думата е отглаголно съществително от глагола изложа (излагам) с наставката -ение. Глаголът е образуван с представката из- от корена лож-, свързан с полагам и лежа, и буквално означава „поставям навън, пред другите“. От същото гнездо са излагам, изложба, изложбен, експозиция (по смисъл) и изложен. Ударението пада върху сричката -же- и е неподвижно във всички форми. Думата е типична за книжовния стил.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Изложение употребява се в книжовен, учебен, юридически, делови и публицистичен стил. Думата е книжовна и стилистично неутрална. В образованието е утвърден жанр на писмените работи по български език и литература. В правото и администрацията изложенията са официални писма, с които граждани и организации се обръщат към институциите. В научния стил думата означава последователно представяне на теория или резултати. В икономиката и културата се използва за големи изложби — „Световното изложение ЕКСПО“. В разговорната реч в това значение по-често се казва „изложба“.
Семантична характеристика
Изложение семантично принадлежи към полето на речта, писането и представянето. Ядрото на значението е подреденото показване на мисли, факти или предмети пред други хора. Конотацията е неутрална и свързана с яснота, систематичност и логика. Доброто изложение изисква последователност и убедителност, затова думата е свързана с умението да се мисли и пише стройно. Етимологичният образ „поставям навън“ обединява всички значения — от изложението на мисли до изложението на стоки — чрез идеята за представяне пред публика. Затова изложението е и умение, и жанр.
Типични словосъчетания
Изложение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: