восък – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на восък
Основно значение – жълтеникаво твърдо вещество, произвеждано от пчелите за изграждане на пити; използва се за свещи, полиране и моделиране.
2. Значение на восък
Преносно значение – нещо меко, податливо и лесно оформяемо; символ на крехкост и уязвимост пред топлината.
3. Значение на восък
В митологичен контекст – материалът, с който Дедал залепил перата на крилата на Икар и който се разтопил от слънчевата топлина, причинявайки падението на Икар в морето.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Восък е съществително име от мъжки род, членувана форма — восъкът. множествено число не се употребява, тъй като означава вещество. думата е двусричкова с ударение на първата сричка и съдържа подвижно „ъ“. произхожда от общославянски корен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Восък е стилистично неутрална дума, която се среща предимно в ежедневната реч и в литературата. в ежедневния контекст се свързва с пчеларството и занаятите. в митологията восъкът е ключов елемент от мита за Икар и символизира крехкостта на човешките творения. думата участва в сравнения като „мек като восък“ и „топи се като восък“.
Семантична характеристика
Восък принадлежи към семантичното поле на материалите и веществата. думата съдържа идеята за податливост, крехкост и уязвимост пред топлината. в митологията восъкът символизира границата между човешките възможности и природните сили — той позволява полета, но не издържа на слънчевата топлина. семантично е свързан с понятия като „пчела“, „свещ“ и „крехкост“.
Типични словосъчетания
Восък се среща в следните типични словосъчетания и фрази: