смирение – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
смирѐние

Какво означава?

1. Значение на смирение

Християнска добродетел – в религиозен контекст — отсъствие на гордост и надменност; осъзнаване на собствената нищожност пред бога.

2. Значение на смирение

Кротост – скромно и покорно поведение; отсъствие на претенции и високомерие.

3. Значение на смирение

Примиреност – състояние на вътрешен мир и приемане на обстоятелствата; спокойствие пред трудностите.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Смирение е съществително име от среден род, което се членува с пълен член -то (смирението). думата обикновено се използва в единствено число. образувана е от глагола смиря с наставка -ение. принадлежи към книжовната и религиозната лексика. образува прилагателното смирен.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Смирение се употребява предимно в книжовния и религиозния стил. в религиозен контекст е една от основните християнски добродетели, противоположна на гордостта. в светска употреба описва скромност и кротост. думата носи тържествен стилистичен оттенък и е характерна за религиозната проповед. в разговорната реч може да се употреби с ироничен оттенък.

Семантична характеристика

Смирение изразява понятието за доброволно отказване от гордост и надменност. семантично е свързано с идеите за скромност, покорност и вътрешен мир. в религиозния контекст е противоположно на гордостта, която се смята за най-тежкия грях. в светска употреба може да означава както положителна скромност, така и пасивна примиреност. думата е антоним на гордост, надменност и високомерие.

Типични словосъчетания

Смирение се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

християнско смирение
проявявам смирение
с голямо смирение
дух на смирение

Свързани думи и синоними