дух – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дух
Митология – безтелесно свръхестествено същество, обитаващо определено място или свързано с природни явления.
2. Значение на дух
Философия – нематериалната същност на човека, противоположна на тялото, вътрешната сила и воля.
3. Значение на дух
Общоупотребимо – настроение, душевно състояние, вътрешна нагласа на човека в даден момент.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дух е съществително име от мъжки род, членувана форма „духът“ (пълен член) и „духа“ (кратък член). множественото число е „духове“. думата е едносрична и се склонява по правилата за едносрични съществителни от мъжки род. образува производни: „духовен“ (прилагателно), „духовност“ (съществително).
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дух е изключително многозначна и широко употребявана дума в българския език. среща се във всички стилове — от разговорния до философския. в митологичен контекст означава свръхестествено същество. в ежедневния език се използва за означаване на настроение и воля. думата участва в множество фразеологизми — „падам духом“, „бойен дух“, „в добър дух“.
Семантична характеристика
Дух принадлежи едновременно към няколко семантични полета — свръхестественото, философията и психологията. думата носи конотации на нематериалност, невидимост и вътрешна сила. в митологичния контекст се свързва с представата за безтелесни същества, населяващи света. семантично е противопоставена на „тяло“ и „материя“.
Типични словосъчетания
Дух се среща в следните типични словосъчетания и фрази: