синтез
Определения
- Процес на създаване на сложно вещество чрез обединяване на по-прости елементи.
- В алхимията — крайният етап на Великото дело, при който пречистените елементи се съединяват в съвършена субстанция.
- В общ смисъл — обединяване на различни идеи, понятия или елементи в единна система.
Граматика
съществително име от мъжки род, членувана форма: синтезът, множествено число: синтези
Употреба
използва се в химията, философията и алхимията за означаване на процес на обединяване и създаване на ново цяло
Семантика
свързва се с творчество, обединение и съвършенство; в алхимията синтезът е противоположен на разлагането и представлява завършек на процеса
Примери
- Синтезът на философския камък беше крайната цел на алхимика.
- След дългото разлагане идваше времето на синтеза.
- Алхимичният синтез изискваше точни пропорции и перфектен момент.
- Синтезът на противоположностите води до раждането на нова субстанция.
Синоними
обединяване
съединяване
сливане
комбиниране
създаване